Предвидим ли е распера

Вход

Кой е тук?

В момента има 2 посетителя в сайта

Приятели

На този въпрос категорично бих отговорил с Да.Въпреки всеизвестната мнителност и капризи на распера,някои черти от поведението на тази риба,познаването на ловните и техники и местообитание ни позволява да я ловим твърде успешно.Въпреки,че распер се лови инцидентно на плувка и дъно,най успешният и атрактивен способ си остава спининга.Расперът е риба която се лови с търсене.Именно спининговият риболов ни дава възможност да облавяме активно широки участъци от водоема,да поднасяме примамката в най-бързите течения,в близост до дънери,камъни и други укрития.
Поговорката"Риба къща няма" не се отнася за распера.Напротив расперът е риба,която се придържа към точно определени места и тези места не се променят с години.Само бавните процеси на отлагане на речни наноси,измененията в дънния и крайбрежен релеф и замърсяването на определени райони,стават причина расперите да търсят нови местообитания.За начина на живот,размножаване и хранителни навици на распера е писано много в риболовната литература.Затова няма да се спирам на тези широкоизвестни факти.По-детайлно внимание ще обърна само на тези аспекти от поведението и хранителните навици на распера,които имат практическо значение за риболовците и ни дават възможност да ловим тази атрактивна риба по-успешно.
Въпреки пословичната си лакомия и зрелищните бухкания,доста често попадаме в ситуации,в които рибите гонят активно дребосъка,ние замятаме в най-горещите точки и въпреки това резултатите остават незадоволителни.Защо е така?За да отговорим на този въпрос,трябва да разгледаме по обстойно ловните техники на распера.Широко разпространено е мнението,че едва ли не расперите кръстосват неспирно водната шир в търсене на плячка.Не мога да се съглася с подобно твърдение и дори напротив,смятам,че расперът е риба която ловува от засада.Използва всякакви укрития:потопени дървета,камъни,прагове и дори съвсем малки неравности на дънния релеф.Расперите се групират в неголеми пасажи около подобни укрития и от там правят бързи и кратки набези попилявайки дребосъка.
В такава ситуация замятането директно в точките,където бухат расперите изглежда най-перспективно.На практика обаче не е така.Имайки в предвид гореописаното поведение на распера,вероятноста нашата примамка да попадне в полезрението на риба,която атакува от укритието си точно определен пасаж рибки е твърде малка.Риболовът придобива по скоро случаен характер.Ние разчитаме на това,че заметнатата примамка ще попадне на пътя на атакуваща риба и ще предизвика атака.Замятането директно в точката на бухкане е оправдано само в случаите,когато се целим в точно определено бухкане и риба.Например ако сме установили някаква цикличност в атаките на точно определено място.Това обаче на практика се постига трудно.Изисква се бърза реакция и перфектно владеене на техниката и точноста на замятане.Бих казал,че това е един много приятен и удовлетворяващ способ и своеобразен връх в развитието на всеки спинингист.Но не особено ефективен що се отнася до количеството уловени риби.В случаите когато сме открили места,където расперите издават присъствието си,по-резултатен се оказва друг подход към ситуацията.Установявайки мястото където рибите бухкат,можем да бъдем сигурни,че някъде наблизо са и техните укрития.Понякога те са очевидни:дънери,камъни,пясъчни коси,плитчини и т.н.В повечето случаи обаче рибите се възползват от неравности по дъното и прагове,които остават скрити за нас.В такава ситуация,без видими белези,най-добрия ориентир се оказва мястото където рибите бухкат най-често.Систематичното замятане в периферията на такова място обикновено води до откриване на търсения от нас пасаж.Тук трябва да се обърне внимание на следните неща:укритията обикновено са разположени в плитки в сравнение с околния терен места и граничат със силно течение.Така,че правилно подбраната примамка е винаги от полза.Примамките които използвам аз в подобни ситуации позволяват плитко водене и имат стабилна игра в силно течение.Регистрирането на удари непосредствено след приводняване на примамката или последващата проводка в рамките на десетина метра означава,че сме открили търсеното място.Имаме реални шансове да хванем повече на брой риби.От тук нататък е важно да се наблегне на точните и качествени замятания.
Противно на разпространеното схващане,че най-добри резултати се постигат когато рибите се хранят активно,най-големи успехи съм постигал точно в обратната ситуация - ниска хранителна активност и никакво издаване на присъствието.Подобно поведение на распера е характерно за летните месеци.Високите температури подтискат хранителната активност на расперите и те се групират на определени места,където прекарват по-голямата част от деня.Такива места аз наричам летни стоянки.Летните стоянки обикновено са разположени на тихи,трудно достъпни и отдалечени от брега места.Рибите в тях са спокойни,не се хранят и не издават присъствието си.Въпреки това не остават равнодушни към примамки поднесени директно в стоянката.Напротив,атакуват решително и лакомо.Вероятно се задейства механизъм за вътрешно стадна конкуренция и често примамката се атакува от две-три и дори четири риби.Как обаче да открием подобно място.Много и подробна информация можем да добием в годините,когато нивото на реката е изключително ниско.Обикаляйки речното корито аз отбелязвам всички места които се различават от околния дънен релеф:прагове,вдлъбнатини и възвишения по дъното,заседнали и полузаровени в пясъка дънери и т.н.Дори и да не познаваме достатъчно добре местата е възможно да се ориентираме като избягваме дълбоката открита вода с еднообразен и скучен дънен и брегови релеф.Повечето стоянки са разположени в дълбочини от порядъка на половин до два метра.Стоянките които са сравнително отдалечени от брека се намират около подводни възвишения.И обратно - близко разположените до брега стоянки са в подводни падини и не много дълбоки трапове.В някои случаи летните стоянки съвпадат с местата които расперите използват за засада и от където нападат дребосъка.В повечето случаи обаче тези места не се припокриват.
Веднъж открили такава стоянка трябва да пристъпим към качествено а не количествено облавяне на мястото.В зависимост от дълбочината и отдалеченоста си от брега и не на последно място и от подхода на спинингиста,стоянките осигуряват различно време за ефективен риболов.Близко разположените стоянки осигуряват на спинингиста не повече от 20-30минути.Време напълно достатъчно да се извадят 8-10 риби.Повторното облавяне би следвало да се извърши най-малко половин час след първото.По-добри резултати обаче се постигат ако паузата е поне 1 час.Друг прийом увеличаващ ефективноста при повторното облавяне е смяна на примамката.Обикновено при първото облавяне използвам воблер а при второто- въртяща блесна.Използването на клатещи блесни при близко разположени стоянки според мен е неоправдано.Първо не се нуждаем от може би най-важната характеристика на клатушката - нейната далекобойност.И второ клатещите блесни отстъпват на воблерите и въртящите блесни по един важен критерий - успешно закачане на рибата.
Каквито и примамки да използваме обаче,не бива да очакваме от повторното облавяне твърде високи резултати.В най-добрия случай времето ни е ограничено до 10-15 минути и се хващат 3-4 риби.
Откриването на далечна стоянка ни дава възможност да направим наистина незабравим риболов.Разположени обикновено върху плитчини,те отстоят на голямо разтояние от брега,често пъти на дистанции трудно постижими със спининг.Рибите в тях са спокойни,трудно се плашат и остават на място въпреки интензивното облавяне.Времето с което разполагаме за ефективен риболов е от порядъка на два - три часа,а понякога и повече.Основния проблем пред спинингиста при облавяне на далечните стоянки е дистанцията.На пръв поглед се нуждаем от примамки с взаимно изключващи се характеристики.От една страна те трябва да са тежки и компактни и с малко въздушно съпротивление.От друга страна ни трябват примамки работещи в плитка вода при бърза проводка.Често пъти рибите са разположени на места не по-дълбоки от половин-един метър и заораването на примамката по дъното е недопустимо.На практика дори и да не разполагаме с най-подходящите примамки, можем да компенсираме някои от нежеланите характеристики до приемлива степен чрез използването на подходящи такъми и техники.
Например с достатъчно дълъг и високо вдигнат прът можем да водим по тежките блесни и дълбоко газещи воблери в повърхностния воден слой.
Ударите обикновено следват непосредствено след приводняване на примамката и първите метри от проводката т.е. имаме ефективна проводка в рамките на 5 - 6 до 10 метра.След напускането на тези граници примамката ни навлиза в по-дълбоки води,измества се от течението и напуска района в който са концентрирани рибите.От тук нататък можем да разчитаме само на удар от случайно преминаващи и атакуващи риби.За това аз предпочитам възможно най-бързо прибиране на примамката,дори и тя да излезе на повърхноста и да не работи.Важен момент при облавянето на далечните стоянки е моментът на приводняване на примамката.Тъй като тя попада в непосредствена близост до рибите и бива атакувана веднага,е необходимо да имаме директен контакт с примамката още в момента на приводняването и.Това е необходимо както за придаване на игра на примамката още с влизането и във водата,така и за успешното засичане на рибата.При далечните замятания и особено при наличието на вятър,линията образува във въздуха силно изразена дъга.Затормозяването с пръст на изхлузващото се влакно непосредствено преди приводняване на примамката,обикновено е достатъчно да изпънем линията при тихо време.При вятър обаче това е недостатъчно и се налага затваряне на бигела и бързо обиране на свободното влакно.Затварянето на бигела обаче трябва да се извърши в точния момент,защото иначе рискуваме да спрем примамката и да изгубим няколко ценни метра.На теория може да звучи сложно,но на практика всичко се свежда до изградени рефлекси за различните техники.
Както и при повечето риби и при распера се наблюдава активизиране в сутрешните и вечерните часове на деня.Този процес е по-ярко изразен и дълготраен на свечеряване.Обикновено пасажите са съставени от сходни по размер и тегло риби.По време на вечерната хранителна активност на распера обаче се наблюдава интересно явление - смесване на пасажи от различни по размери и тегло риби.Редом до риби с тегло 1 - 2 кг ловуват екземпляри с откровено трофейни размери.Подобно поведение е изключително интересно тъй като рибите са много на гъсто и често се показват на повърхноста.Ставаме свидетели на свръх висока хранителна активност.И е добре да се възползваме пълноценно,защото времето ни е ограничено.Напълно възможно е да имаме удар на всяко замятане.Личният ми рекорд е извадени 18 риби от 20 замятания.Възможно е да селектираме рибите с използването на по-големи примамки.В такава ситуация аз бих избрал въртящи блесни 5 - 6 - 7 номера,големи клатушки и воблери 7 - 9 - 11см.Честотата на ударите намалява,имаме повече празни почуквания,но за сметка на това примамките се атакуват от риби с тегло 3 -4 кг,а нерядко и от трофейни екземпляри с тегло 5 - 7 кг.Активноста на рибите продължава до пълното залязване на слънцето и нерядко съм имал удари в тъмното.
Друго интересно явление наблюдавах през месец август на 2007 година - използването на една и съща точка за засада от распери и бели риби.При серия от замятания в края на пясъчна коса регистрирах удар на всяко замятане.Въпреки,че всеки път примамката попадаше на едно и също място с точност до метър,единия път воблера се атакуваше от распер а другия от бяла риба.При това още в момента на атаката не оставаше съмнение точно каква е рибата.
В природата има много примери за взаимодействие между хищници от различни видове,но подобно поведение за мен беше ново и ме накара да се замисля всъщност колко много неща незнаем за рибите.
Сутрешната хранителна активност при распера е с по-малка продължителност и не толкова отчетлива.Почти не се регистрират последователни удари,рибите не са толкова концентрирани както във вечерните часове и често пъти не успяваме да извлечем максимални резултати.По скоро бих я определил като бързо,едноетапно преминаване през местата където са концентрирани пасажите от дребна риба.След което расперите се насочват към стоянките.
С настъпването на есента и спадането на температурите расперите прекарват все по-голяма част от времето в активен лов.Концентрацията на рибите в летните стоянки рязко намалява.Пасажите са разпръснати,не така предпазливи и почти непрекъснато нападат дребосъка.Расперите преследват много стръвно и непредпазливо подадените примамки.Хванатите през този период риби са с подути от храна кореми и често от глътката им стърчат полусмлени и цели рибки.Дори и типично дънни дребосъци като кротушката и попчето са често срещана гледка между глътъчните зъби на распера.
С по нататъшното захлаждане на времето и изтиването на водата расперите преминават в зимен режим.Отделните пасажи се сливат в по-големи и се настаняват трайно на определени места,които аз наричам зимни стоянки.Зимните стоянки също са разположени върху пясъчни плитчини.Рибите в нях са неактивни,не се хранят и по никакъв начин не издават присъствието си.Липсват така типичните за лятото бухкания и ефектно преследване на дребосъка.Расперите обаче реагират при подаване на примамки директно в стоянката,не се плашат и можем да облавяме подобно място целодневно.Почти всяко замятане е последвано от удар.Ударите не са толкова резки и отчетливи както през лятото.Отчитат се по скоро като задържане на примамката.Поради галямата дистанция и по-малката острота на атаките,рибите често пъти не се самозасичат.Налага се рязко и отчетливо дозасичане с пръта.При изваждане расперите не са така борбени и правят опити за освобождаване едва в последните няколко метра.Интересно явление се наблюдава в топли и слънчеви дни в обедните часове.Рибите като по команда напускат стоянката и започват активно да се хранят.Разпръсват се на голям участък и атакуват сравнително стръвно примамки подадени на къси до средни дистанции и в повърхностния воден слой.Същевременно подаването на примамки в стоянката не дава никакъв резултат.Процесът приключва рязко и отчетливо и е с продължителност около час.Рибите се изтеглят в стоянката и отново реагират на всяко подаване с удар.Подобно поведение наблюдавах при няколко излета в късната есен и началото на зимата на 2007 г.В интерес на истината трябва да кажа,че имам твърде малко наблюдения върху поведението на расперите през месеците януари и февруари,особено през по-студените зими.
Основно влияние върху поведението на распера оказват колебанията в речното ниво.С понижаването или покачването на водата някои стоянки се оказват на плитко а други стават прекалено дълбоки.Понижаването на речното ниво и избистрянето на водата създават много добри условия за спинингов риболов на распер.Очертават се плитките и дълбоки места,откриват се плитчини и островчета отстоящи сравнително далеч от основния бряг.Стоянките са по малко на брой,локализират се сравнително лесно и рибите в тях са по концентрирани.В такива условия по-често се наблюдава припокриване на стоянките с местата за засада.Покачването на водата и особено помътняването и рязко влошават резултатите.Водата залива открилите се пясъчни плитчини и коси и навлиза в крайбрежните храсталаци.Все по-малко остават откритите и удобни за замятане места.Рибите са пръснати в множество укрития и локализирането на стоянките еэ трудно.Покачването на водата обаче,не винаги принуждава рибите да напуснат определено място.При бавно и постепенно покачване на нивото,рибите се изтеглят по дадени плитчини до пълното им закриване и се задържат там докато нивото в най-плитката им част не надвиши половин - един метър.
Въпреки установяването на определени закономерности в поведението и живота на расперите,понякога те ни поднасят изненади.Съществуват места и условия,при които расперите демонстрират твърде нетипично за сезона поведение.В популациите на всички риби се наблюдават периоди на спад и периоди на растеж.Расперската популация в река Дунав през последните години е стабилна и бележи непрекъснат растеж.Имаме всички основания да вярваме,че все по-често ще се срещаме с този интересен и борбен хищник.

Ето и малко от снимките на Лео: