Разпространение
Расперът е риба от семейство шаранови, разпространена по почти цяла Централна и Източна Европа и частично в западните райони на азиатския континент. Ако разгледаме географските ширини на разпространение, расперът населява повече южните части, тъй като е топлолюбив, по тази причина в северната част на ареала си той е активен основно лятото, макар че и през зимата на реките могат да се забележат екземпляри, хранещи се със слабо подвижни създания.
 

Описание
Расперът се отличава с удължено, силно сплеснато странично тяло (с увеличаване на ръста рибата става по-дебела), с тъмен синьо-сив гръб, сребристо-сиви страни и бял корем. Главата му е леко издължена с издадена нагоре долна челюст, гръбния и опашният плавник са сиви, с тъмни краища, останалите плавници са червеникави в основата и сиви към краищата, долната част на опашката е малко по-удължена от горната.
Расперът расте по-бавно от другите хищници - щуки, сомове и бели риби -и на четвъртата година от живота си не надвишава 30-40 см. При благоприятни условия обаче той може да достигне внушителни размери, както и всяка друга риба, разбира се. Някога в реките са плували необичайно големи риби от този вид с тегло до 8 кг и дължина над 1 м! Днес такива великани, по всичко личи - няма (тук не мога да се съглася с руският автор), и 5-6-килограмови трофеи се смятат за много големи.
Впечатление прави забележимото сходство в поведението на распера и шарана - и единият, и другият остават в ямите, излизайки да ловуват по прагове и плитчини, изкачат над водата, когато открият храна, възрастните екземпляри виртуозно преследват малките рибета, през топлите зимни дни единични екземпляри от единият и другият вид излизат по пътеките на хищниците, но не се хранят активно, а се разполагат в плитчините на речните прагове в очакване на носената от течението храна.
Сравнението на глътачните зъби на шарана и распера разкрива хищническите наклонности на последния. Назъбените глътачни зъби на распера са по-приспособени за удържане на жертвата от плоските "клещи" на шарана. С тези зъби расперът лесно раздробява и намачква малките рибки, макар в пастта му да няма зъби, а челюстите да са хрущялно-месести.
Расперът много по-често гони малките риби, в сравнение с другите хищници, а самият си стил на ловуване е изработил в конкуренция с такива "чревоугодници", като бялата риба и дебнещите от засада щуки. Самият живот е заставил простото желание на распера периодически да похапва малки рибенца да се развие до виртуозно съвършенство в лова - смяна на мълниеносни атаки с хипнотична демонстрация на вегетарианство, и умение да се заема позиция в засада зад камъни или други укрития, подобно на щуката.
Изобщо, ставайки хищник, расперът същевременно е съхранил основните привички на шарановите риби - като теглене към вежди, прагове и плитчини, бродене край брега на развиделяване и на свечеряване, игра на целия пасаж по време на активно хранене. Пасажът шарани след пристигане на мястото за хранене се разпръсва, като рибите започват да се движат поотделно около хранителното място, за което свидетелстват и стабилните, периодични кълванета. По същият начин се държи и расперът - след утринното хранене, пикът на което е изгрев слънце, той се разпръсва към различни участъци на водоема и приблизително след 09:00 часа се храни, малко или повече умерено до 19:00 часа, след което следва пик със залязването на слънцето. Резкият спад на активността, почти до нула, след свечеряване говори за придвижване на рибите към нощните стоянки.
Наличието на два пика на хранителна активност - между пролетта и лятото и между лятото и есента, със спад до умерено затишие в средата на лятото е свързано с навика на распера да се храни с млади риби и още веднъж подчертава хищническата му натура. Активността му зависи и от фазата на луната - в течение на лунния месец тя се повишава два пъти: първият път на 6-тия и 7-мия ден, а стория - на 22-рия и 23-тия ден.

Размножаване
Расперът се размножава в края на април - началото на май около пясъчни прагове, основно по двойки. Това е причината малцина да са наблюдавали активно размножаващи се распери. Дори на любимите на рибите места за размножаване не се срещат повече от десетина двойки распери. Ако се сравни мръстенето на распера с това на бабушката или щуката, то наподобява повече красива игра или изящен танц.
След гладната зима и размножаването расперът е толкова омаломощен, че той дори не е в състояние да догонва досадните уклеи. В този период той се лови на дъждоен червей, вердевас и бял червей. За да се възстанови напълно и да се върне към постоянните си местообитания - праговете и бентовете - на расперът му трябват от седем до десет дни.

Характерни особености
Типичното за распера ловуване, т.н. "биене" ("бухане") - се наблюдава в топло и хубаво време. Малко да захладнеее и може да не дочакаме да ни клъвне, тъй като малките риби се спускат в дълбоките водни слоеве, където на расперите им е трудно да оглушават рибите с ударите на опашките си. При такива условия на времето расперът избира друга тактика. Той се прокрадва срещу течението към малките рибки, като голям част от пътя изминава с променлива скорост. На 5-6 метра от целта той спира на границата на течението и плитчините, сякаш се оглежда, и с рязък скок се врязва в пасажа от рибета, избирайки някоя замаяна рибка, която плавно, подобно на есенен лист, още известно време кръжи в умело създадения водовъртеж. Той прави още няколко подобни атаки в района и след като се нахрани, се отправя в ямата да смила погълнатите рибки.
Расперът често се храни като се придвижва само срещу течението, като определен участък той изминава, плувайки почти на повърхността. Ако не срещне жертви, хищникът бързо се отправя назад, като на следващия път повтаря маневрата си малко по-надълбоко. Третият си заход прави почти на дъното. Нататък повтаря първият вариант.
В плитчините и разливите расперът почти винаги е в движение, докато не се насити, а след това се връща в ямата или вира, разположени редом до тях.
По време на риболов, докато замятате на голяма дистанция се старайте да обирате корема на влакното, който се образува дори и при безветрие. Расперът често взима по време на приводняването на примамката. Ако влакното ви е твърде увиснало, няма да успеете да засечете успешно.